Тутраканска епопея
Експонати
Колекция пощенски картички на фамилия Узунови - Сцена от бойното поле след биткатаКолекция пощенски картички на фамилия Узунови - Сцена от бойното поле след битката
Колекция пощенски картички на фамилия Узунови - Царят разговаря със селянинКолекция пощенски картички на фамилия Узунови - Царят разговаря със селянин
Фотография – Васил Узунов с военни от Канцеларията на парковата полурота при Минохвъргачна дружина на Южния фронт. 1918 г.Фотография – Васил Узунов с военни от Канцеларията на парковата полурота при Минохвъргачна дружина на Южния фронт. 1918 г.
Фотография – Български военни пред телефонна централа на Южния фронт. 13 юни 1918 г.Фотография – Български военни пред телефонна централа на Южния фронт. 13 юни 1918 г.
Фотография – Школници от Школата за запасни подпоручици в Княжево, април 1918 г.Фотография – Школници от Школата за запасни подпоручици в Княжево, април 1918 г.
Фотография – Български войници от Първата световна войнаФотография – Български войници от Първата световна война
Книга „Кървави петна от Вл. Мусаков”, първо изданиеКнига „Кървави петна от Вл. Мусаков”, първо издание
Книга „Генерал от пехотата Стефан Тошев на Библиотека Прослава”, год. 1, кн. 3, С., 1943Книга „Генерал от пехотата Стефан Тошев на Библиотека Прослава”, год. 1, кн. 3, С., 1943
Фотография: Минчо Стойнов от с. Старо село, Тутраканско, ветеран от Балканските и Първата световна война, с внуците си.Фотография: Минчо Стойнов от с. Старо село, Тутраканско, ветеран от Балканските и Първата световна война, с внуците си.
Фотография: Димитър Равалиев (вдясно) от с. Старо село, Тутраканско, преди участието му в Първата световна война, със свой приятелФотография: Димитър Равалиев (вдясно) от с. Старо село, Тутраканско, преди участието му в Първата световна война, със свой приятел
Пощенска картичка „Съвет на артилеристи след падането на Тутракан” 1916 г.Пощенска картичка „Съвет на артилеристи след падането на Тутракан” 1916 г.
Руски артилерийски бебут пленен при Силистра, 1916 г.Руски артилерийски бебут пленен при Силистра, 1916 г.
История
След Междусъюзническата война и последвалата я Първа национална катастрофа Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънските власти влагат значителни средства за укрепяването на новата гранична линия и за две години превръщат Тутракан в една от най-мощните крепости на р.Дунав.
На 1 септември 1916 г. България, за да защити националната си гордост, обявява война на Румъния. Срещу внушителната румънска сила е противопоставена част от 3-та българска армия в състав – Четвъртата Преславска пехотна дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и Дунавски отряд, под общото командването на ген.Пантелей Киселов.
Началото на атаката започва в ранната утрин на 5 септември 1916 г. Въпреки ожесточената съпротива на румънците, до вечерта предната позиция пада. На следващия ден настъплението продължава със същия устрем. В 15,30 часа румънският гарнизон капитулира. В 18 часа ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.
Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт № 7 на румънската укрепителна линия на крепостта, на 8 км от гр. Тутракан.
При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 – български.
Признателното поколение издига през1922 г. паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.
1996 година е подета кампания за изграждане на Алея на славата с изписване имената за загиналите в битката, с финансовата подкрепа на общините, това високо патриотично дело е завършено.
През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на Мемориал “Военна гробница-1916 г.”, изграден е парк, сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици “Круп”. През пролетта на 2007 г. тържествено е осветен параклис “Свети Георги Победоносец”.
Мемориалът е посещаван ежедневно от граждани и от близки и потомци на загиналите, да се поклонят и да поднесат венци цветя в памет на загиналите герои за Тутракан и Добруджа.
Кулминационен връх на всенародната почит и признателност са възпоминателни тържества, панихиди, провеждани на Гергьовден и в първата неделя на месец септември.


















