Тутраканска епопея
Експонати
.jpg)
Бюлетин за действията на ІІІ-а армия от 1.08.1916 до 8.09.1916 г.Бюлетин за действията на ІІІ-а армия от 1.08.1916 до 8.09.1916 г..jpg)
Реляции за действията на 4-а пехотна Преславска дивизия и придадените й части в боевете за овладяване на крепостта ТутраканРеляции за действията на 4-а пехотна Преславска дивизия и придадените й части в боевете за овладяване на крепостта Тутракан
Книга “Тутраканската епопея. 2-6 септември 1916”. Автор Никола АтанасовКнига “Тутраканската епопея. 2-6 септември 1916”. Автор Никола Атанасов
Книга “Тутраканската епопея. Добруджа през 1916 г.” Автор Сава П. СтояновичКнига “Тутраканската епопея. Добруджа през 1916 г.” Автор Сава П. Стоянович
Книга “Действията на ІІІ-а армия в Добруджа през 1916 г.” автор ген. Стефан ТошевКнига “Действията на ІІІ-а армия в Добруджа през 1916 г.” автор ген. Стефан Тошев.jpg)
Фотография “Генерал Пантелей Киселов на път към Добруджа. 1916 г.”Фотография “Генерал Пантелей Киселов на път към Добруджа. 1916 г.”.jpg)
Фотография “Щаб на ІV-та Преславска дивизия. 1916 г.”Фотография “Щаб на ІV-та Преславска дивизия. 1916 г.”
.JPG)
История
След Междусъюзническата война и последвалата я Първа национална катастрофа Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънските власти влагат значителни средства за укрепяването на новата гранична линия и за две години превръщат Тутракан в една от най-мощните крепости на р.Дунав.
На 1 септември 1916 г. България, за да защити националната си гордост, обявява война на Румъния. Срещу внушителната румънска сила е противопоставена част от 3-та българска армия в състав – Четвъртата Преславска пехотна дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и Дунавски отряд, под общото командването на ген.Пантелей Киселов.
Началото на атаката започва в ранната утрин на 5 септември 1916 г. Въпреки ожесточената съпротива на румънците, до вечерта предната позиция пада. На следващия ден настъплението продължава със същия устрем. В 15,30 часа румънският гарнизон капитулира. В 18 часа ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.
Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт № 7 на румънската укрепителна линия на крепостта, на 8 км от гр. Тутракан.
При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 – български.
Признателното поколение издига през1922 г. паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.
1996 година е подета кампания за изграждане на Алея на славата с изписване имената за загиналите в битката, с финансовата подкрепа на общините, това високо патриотично дело е завършено.
През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на Мемориал “Военна гробница-1916 г.”, изграден е парк, сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици “Круп”. През пролетта на 2007 г. тържествено е осветен параклис “Свети Георги Победоносец”.
Мемориалът е посещаван ежедневно от граждани и от близки и потомци на загиналите, да се поклонят и да поднесат венци цветя в памет на загиналите герои за Тутракан и Добруджа.
Кулминационен връх на всенародната почит и признателност са възпоминателни тържества, панихиди, провеждани на Гергьовден и в първата неделя на месец септември.
