Тутраканска епопея
Експонати
- Метална катарама „Gott mit uns”Метална катарама „Gott mit uns”
- Пушка «Манлихера», 8 мм М.95Пушка «Манлихера», 8 мм М.95
- Карабина „Маузер 98К”, 7,92 ммКарабина „Маузер 98К”, 7,92 мм
- Завръщане от панихида при с. ДайдърЗавръщане от панихида при с. Дайдър
- На позиция при Тутракан, 1916 г. (Командният пункт на ІV-та Преславски дивизия)На позиция при Тутракан, 1916 г. (Командният пункт на ІV-та Преславски дивизия)
- Подполковник Атанас Добрев, командир на 7-ми пехотен полк при ТутраканПодполковник Атанас Добрев, командир на 7-ми пехотен полк при Тутракан
- Фотография "Землено укрепление за артилерия при Тутракан"Фотография "Землено укрепление за артилерия при Тутракан"
- При Тутракан, 1916 г. (Батареята на кап. Недев след стрелбата по фортовете)При Тутракан, 1916 г. (Батареята на кап. Недев след стрелбата по фортовете)
- Командването на ІV-та Преславска дивизия при Тутракан. септември 1916 г.Командването на ІV-та Преславска дивизия при Тутракан. септември 1916 г.
- Фотография "Генерал Киселов с престолонаследника в гр. Меджидие"Фотография "Генерал Киселов с престолонаследника в гр. Меджидие"
- Сабя кавалерийска „ерзац”Сабя кавалерийска „ерзац”
- Румънска парадна сабя Карол І, трофей от Тутракан 1916 г.Румънска парадна сабя Карол І, трофей от Тутракан 1916 г.
История
След Междусъюзническата война и последвалата я Първа национална катастрофа Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънските власти влагат значителни средства за укрепяването на новата гранична линия и за две години превръщат Тутракан в една от най-мощните крепости на р.Дунав.
На 1 септември 1916 г. България, за да защити националната си гордост, обявява война на Румъния. Срещу внушителната румънска сила е противопоставена част от 3-та българска армия в състав – Четвъртата Преславска пехотна дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и Дунавски отряд, под общото командването на ген.Пантелей Киселов.
Началото на атаката започва в ранната утрин на 5 септември 1916 г. Въпреки ожесточената съпротива на румънците, до вечерта предната позиция пада. На следващия ден настъплението продължава със същия устрем. В 15,30 часа румънският гарнизон капитулира. В 18 часа ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.
Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт № 7 на румънската укрепителна линия на крепостта, на 8 км от гр. Тутракан.
При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 – български.
Признателното поколение издига през1922 г. паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.
1996 година е подета кампания за изграждане на Алея на славата с изписване имената за загиналите в битката, с финансовата подкрепа на общините, това високо патриотично дело е завършено.
През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на Мемориал “Военна гробница-1916 г.”, изграден е парк, сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици “Круп”. През пролетта на 2007 г. тържествено е осветен параклис “Свети Георги Победоносец”.
Мемориалът е посещаван ежедневно от граждани и от близки и потомци на загиналите, да се поклонят и да поднесат венци цветя в памет на загиналите герои за Тутракан и Добруджа.
Кулминационен връх на всенародната почит и признателност са възпоминателни тържества, панихиди, провеждани на Гергьовден и в първата неделя на месец септември.