Тутраканска епопея
Експонати
- Фотография “Тутракан. Награждаване на героите от ген. П. Киселов. ІХ.1916 г.”Фотография “Тутракан. Награждаване на героите от ген. П. Киселов. ІХ.1916 г.”
- Пощенска картичка „Бойното поле след пдането на Тутракан. 1916 г.”Пощенска картичка „Бойното поле след пдането на Тутракан. 1916 г.”
- “Тутракан. Оглед на позициите от ген. П. Киселов. 5. ІХ.1916 г.”“Тутракан. Оглед на позициите от ген. П. Киселов. 5. ІХ.1916 г.”
- Фотография „Сборна снимка с портрети на загиналите от с. Топчии в битката за Тутракан, ІХ. 1916 г.”Фотография „Сборна снимка с портрети на загиналите от с. Топчии в битката за Тутракан, ІХ. 1916 г.”
- Фотография „Генерал Тошев и генерал Киселов в Северна Добруджа. 1917 г.”Фотография „Генерал Тошев и генерал Киселов в Северна Добруджа. 1917 г.”
- „Среща на генерал Киселов и други офицери от командването с кавалеристи и колоездачна дружина”„Среща на генерал Киселов и други офицери от командването с кавалеристи и колоездачна дружина”
- Фотография „Генерал Киселов приема парада на ІV-а Преславска дивизия при Исакча”Фотография „Генерал Киселов приема парада на ІV-а Преславска дивизия при Исакча”
- Фотография „Мостът при с. Печеняга, Добруджа, 25.07.1918 г.”Фотография „Мостът при с. Печеняга, Добруджа, 25.07.1918 г.”
- Фотография „Загинал войник, на когото бойните другари оказват последна почит. с. Питулаци. 29.08.1917 г.”Фотография „Загинал войник, на когото бойните другари оказват последна почит. с. Питулаци. 29.08.1917 г.”
- Фотография „Брониран руски автомобил „Скобелев, пленен на Добруджанския фронт”Фотография „Брониран руски автомобил „Скобелев, пленен на Добруджанския фронт”
- Пощенска картичка „Първите пленници при Тутракан. 1916 г.”Пощенска картичка „Първите пленници при Тутракан. 1916 г.”
- Фотография „Генерал Киселов пред строените български войски”Фотография „Генерал Киселов пред строените български войски”
История
След Междусъюзническата война и последвалата я Първа национална катастрофа Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънските власти влагат значителни средства за укрепяването на новата гранична линия и за две години превръщат Тутракан в една от най-мощните крепости на р.Дунав.
На 1 септември 1916 г. България, за да защити националната си гордост, обявява война на Румъния. Срещу внушителната румънска сила е противопоставена част от 3-та българска армия в състав – Четвъртата Преславска пехотна дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и Дунавски отряд, под общото командването на ген.Пантелей Киселов.
Началото на атаката започва в ранната утрин на 5 септември 1916 г. Въпреки ожесточената съпротива на румънците, до вечерта предната позиция пада. На следващия ден настъплението продължава със същия устрем. В 15,30 часа румънският гарнизон капитулира. В 18 часа ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.
Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт № 7 на румънската укрепителна линия на крепостта, на 8 км от гр. Тутракан.
При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 – български.
Признателното поколение издига през1922 г. паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.
1996 година е подета кампания за изграждане на Алея на славата с изписване имената за загиналите в битката, с финансовата подкрепа на общините, това високо патриотично дело е завършено.
През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на Мемориал “Военна гробница-1916 г.”, изграден е парк, сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици “Круп”. През пролетта на 2007 г. тържествено е осветен параклис “Свети Георги Победоносец”.
Мемориалът е посещаван ежедневно от граждани и от близки и потомци на загиналите, да се поклонят и да поднесат венци цветя в памет на загиналите герои за Тутракан и Добруджа.
Кулминационен връх на всенародната почит и признателност са възпоминателни тържества, панихиди, провеждани на Гергьовден и в първата неделя на месец септември.