Тутраканска епопея
Експонати
Фотография – Ген. Пантелей Киселов с офицери от щаба на 19-ти пехотен полк. 1917 г.Фотография – Ген. Пантелей Киселов с офицери от щаба на 19-ти пехотен полк. 1917 г.
Част от артилерийски снаряд от битката за Тутраканската крепост, открит край с. Старо село от Георги КерановЧаст от артилерийски снаряд от битката за Тутраканската крепост, открит край с. Старо село от Георги Керанов
Пушка система „Мартини-Хенри” обр. 1871 г. Калибър 11,43 ммПушка система „Мартини-Хенри” обр. 1871 г. Калибър 11,43 мм
Пушка система Снайдер-Енфийлд МкIII обр.1865 г. Калибър 14,66 ммПушка система Снайдер-Енфийлд МкIII обр.1865 г. Калибър 14,66 мм
История
След Междусъюзническата война и последвалата я Първа национална катастрофа Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънските власти влагат значителни средства за укрепяването на новата гранична линия и за две години превръщат Тутракан в една от най-мощните крепости на р.Дунав.
На 1 септември 1916 г. България, за да защити националната си гордост, обявява война на Румъния. Срещу внушителната румънска сила е противопоставена част от 3-та българска армия в състав – Четвъртата Преславска пехотна дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и Дунавски отряд, под общото командването на ген.Пантелей Киселов.
Началото на атаката започва в ранната утрин на 5 септември 1916 г. Въпреки ожесточената съпротива на румънците, до вечерта предната позиция пада. На следващия ден настъплението продължава със същия устрем. В 15,30 часа румънският гарнизон капитулира. В 18 часа ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.
Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт № 7 на румънската укрепителна линия на крепостта, на 8 км от гр. Тутракан.
При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 – български.
Признателното поколение издига през1922 г. паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.
1996 година е подета кампания за изграждане на Алея на славата с изписване имената за загиналите в битката, с финансовата подкрепа на общините, това високо патриотично дело е завършено.
През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на Мемориал “Военна гробница-1916 г.”, изграден е парк, сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици “Круп”. През пролетта на 2007 г. тържествено е осветен параклис “Свети Георги Победоносец”.
Мемориалът е посещаван ежедневно от граждани и от близки и потомци на загиналите, да се поклонят и да поднесат венци цветя в памет на загиналите герои за Тутракан и Добруджа.
Кулминационен връх на всенародната почит и признателност са възпоминателни тържества, панихиди, провеждани на Гергьовден и в първата неделя на месец септември.
.jpg)


















